Направо към съдържанието

Вукова реформа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вук Караджич в духа на времето си с фес
Девизът на Вуковата реформа бил: „Пиши, както говориш!“

Под Вукова реформа или Вукова книжовна реформа се разбира реорганизацията в периода 1814 – 1868 г. на ползвания дотогава за просветни цели славяносръбски език, посредством замяната му с народния източнохерцеговински говор като сръбски литературен език, ведно със съставянето на сръбска азбука и правопис.

Сръбската книжовна реформа носи името на автора на първата „Граматика на сръбския език“ и на първия „Сръбски речник“ на говоримия народен език. Редом с това, Вук Караджич събира и издава народни песни и описва народните обичаи, изявявайки се като летописец на своето време, като също превежда на сръбски Новия Завет.

За начална година на Вуковите книжовни стремежи се смята 1814 г. През предходната 1813 г. Вук напуска Белградския пашалък и се мести във Виена. В столицата на Австрийската империя, Вук научава немски език, като се запознава и попада под влиянието на Йерней Копитар. Копитар съзира във Вук онзи човек който може да проведе книжовна реформа в тогавашния сръбски език. За първи път в своя „Сръбски речник“, Вук използва реформираната от него кирилица.

Окончателната победа на Вук

[редактиране | редактиране на кода]

През 1875 г. по този повод Христо Ботев пише във вестник „Знаме“:

... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.

[1]

Отношението на българите към Вуковата реформа

[редактиране | редактиране на кода]

В отговор на Вук, Михаил Герман в едно свое писмо до княз Милош се заканил на куция Вук:

Вук Степанович не престает нападать на мне, но скоро мыслим да му пребием и другу ногу ...

[1]

  1. Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I (Българи – дейци в Сърбия), стр. 183 – 185. Издателство „Наука и изкуство“, 1982.
  • Илия Конев. Вук Караджич за българите и европейската българистика. С., 2007.